Сън
Стъпвам тихо, не искам да събудя утрото. Красива и нежна съм тази сутрин, тялото ми е топло, дишам бавно и леко. Заставам до прозореца, опирам меките си устни в него, искам да целуна всичко – и панелите, и голите дървета, и тромавите облаци в небето. Поглеждам към леглото и очите ни се срещат. Има усмивката на дете, но как само умее да наранява, като всички мъже…Днес иска да бъде мил с мен, иска да ме гали с връхчетата на пръстите си и да ме целува с дъх на кафе и цигарен дим. Правя стъпка, две, три…
Събуждам се. Не чувствам нищо, закусвам с нищо, отварям външната врата и потъвам отново в нищото. Самотата ми изглежда банална сред всички останали самоти, пресичащи улиците. Бързам заедно с хората, макар да не отивам никъде. Спирам се пред един магазин с безброй табели „намаление” по витрините. Обмислям да вляза вътре и да се продам. Представям си как стоя в някой от ъглите, покрита с прах, и държа табелка, а на нея пише: „Моля ви, купете ме, защото аз не зная какво да правя със себе си!”. Няколко капчици дъжд пропълзяват по скулите ми, изсмукват светлината на деня и я разтварят в хиляди отворени чадъри. По пътя наобратно вяло и разсеяно броя крачките си: една, две, три…
Прибирам се, а той ме чака там. Съблича подгизналото ми палто и отмества един палав мокър кичур от лицето ми. Тази вечер иска да говори с мен, гласът ми го възбужда, готов е да ме слуша как се смея, как неумело се шегувам, смутеният ми поглед го очарова, ръката му търси моята. Намирам в гардероба роклята, която никога нямам повод да облека, слагам си руж и червило, копринените чорапи галят глезените и коленете ми. Представям си сладкото вино, кото ще пием, заглушеното осветление, лудите, задъхани мисли в главата ми, докато бавно ме съблича с поглед. Не иска десерт, не иска още вино, не иска друго, освен мен. Преди да оставя чашата си на масата и да тръгна след него, броя последните глътки: една, две, три…









Lenus…. хареса ми!!
Обаче си много в депресията, и много в „нещастна съм“
Дано да бъркам..
Бъркаш… Иначе е написано много красиво и умело!
Оставете вашия коментар!
Категории
Архиви
Translator
Скорошни публикации
Последните мнения
Нещата от живота
27.08.2010 | 17:19
Току що бях рекетиран! В Бургас има много престъпност… Един пич на моята възраст, но по-слаб, седна срещу мен и целият разстреперан ми вика:
- много се уморих. Може ли малко да поседна?
- може! Къде си ходил, че толкова уморен?
- И аз незнам къде!
Две минутна пауза. Прибиране на телефона. Оглед на заведението и хората в него. Някакво успокоение – не бяха всички около мен с тракащи зъби. Той проговаря отново, но толкова бързо и притеснено, че нищо не му се разбира. В края на изречението чух някакви два лева за храна. / преди искаха по левче ама явно и те са порастнали, сега искат по два/ Давайки му ги му поставих условие, че му ги давам само, че няма да се храни при мен. Дръпна ми парите от ръката и изчезна.
10.07.2010 | 12:59
Нечовешки! – казали людоедите, докато прелиствали вегитарианско меню.
04.07.2010 | 14:04
Първи ред глупости след неделно умопомрачение, докато чакам центрофугата, а след това ще простирам. Да се надяваме, че всички са на плаж или поне на маса, или поне не са потни! Хубав ден е днес!
Радват напоследък
Пейо
Малко мисъл, малко идеи
Тежка музика
Алекс
Мушичка
eenk.com
И аз чета
my midnight world
Milla MicOff
Gothika
смисълът на живота
GreenTech-BG
Една водна лилия разказва...
Умопомрачения
Като стана въпрос за...
8-битова еротика
Шматкология
Четка и Пиксел
Ние Снимаме
Сборен Пункт
Анонимен Блогър
Пламен Бочев
Haine
in a moment of peace
така и така
Бърканица
Блога на Бого
Политблога на Бого
Не е да няма!
Връзки
Форуми