Това, което не ни убива ни прави по-силни и по-добри!
По поставената тема от Gabfest.
Най-големият учител е самият живот и ние сме толкова подвластни на уроците, които ни дава, че често даваме за пример него. Невъзможно е да не отразяваме опита, който трупаме чрез поведението си. Въпросът, за това коя е истината и каква е тя за теб, е риторичен. Истината има измерение само за нас. На базата на нея градим морала си и в този смисъл, въпросът как стигаме до нея е фундаментален. Едно е да са ти я предали, друго е да си я преживял.
Всеки човек изпада в кризи. Тези, които твърдят, че жизнения път на човека е предначертан, ги наричат „удари на съдбата”. За мене това са глупости! Има наистина неща, които не зависят от теб, но съдбата си я градим ние, защото избора си е наш.
И ето стигаме до въпроса „Това което не ни убива прави ли ни по-силни?” Определено да! Между другото това не сме го измислили ние, това е въпрос на който вече е отговорено от поколенията преди нас. Най-важното, което се случва на човек преживял някаква криза, е че променя мирогледа си и че онова което му се е виждало невъзможно е всъщност незначително, на фона на отговорностите, които носи пред най-близките си хора. Именно тогава става ясно, че кризата не е била криза и всичко в живота е преодолимо, стига да няма летален край.
На повечето от нас вече ни се е случвало да мислим за смъртта и затова колко кратък е живота. На някой сигурно му е минавало през главата и сам да посегне на него, дори мислено е преживявал смъртта си. Това не е ненормално, понякога човек стига до ръба и точно там научава урока, който живота му е поднесъл и истината, която става толкова важна за него, че се превръща във фундамент, върху който гради бъдещето си. Затова човек не трябва да съжалява за нищо. Първо, защото преживяното го е калило и второ, защото го е накарало да направи преоценка на ценностната си система, към по-добро, отсявайки незначителното и изпращайки го в миналото си, като се връща към него само тогава, когато трябва да даде пример, колко глупав е бил.
Като допълнение към темата която постави искам да посоча, че „Това, което не ни убива ни прави и по-добри”, защото този който се е изправил на ръба, знае колко важно е в момент на криза да намериш сламката, която да те спаси от удавяне. Всеки, мислил преждевременно за смъртта, се превръща в такава сламка, за този който страда, защото познава болката и страданието.
Няма да посочвам подробности, разбира се че съм се изправял на ръба поне веднъж в живота си. Дали съм станал по-силен след това ?!? Предполагам, да ! Дали съм станал по- добър ?!? Надявам се! Със сигурност обаче, помъдрях и станах по-добър баща!!!










Хм, аз защо разбрах, че трябва да посочим конкретни случки
Ами… Принципно няма нищо задължително в този живот
)) …
Ако мога и аз да си дам мнението…
Не го разбирам това определение..
Последните 20 години какво ли не се опита да ни убие като нация – че кризи, инфлация, мутри, правителства…
Не само не сме по-силни и добри като народ… ами направо сме си обратното – озлобени, дребни душици, които лежим на стари лаври за българско гостоприемство …
Ами не можеше да си го даваш, но след като го направи!
) Добро мнение имаш!
Аглая, проблема с нашата нация е липсата на колективен дух. Иначе българина е много находчив и приспособим, но е решил, че неговите проблеми са си негови, а чуждите не го засягат.
Аз, говоря за мои преживявания и мои мисли, трудно бих обобщил опита на нацията ни
!
Между другото, предлагаш хубава тема за писане
! Публикувай!
Аглая,
кой каза, че трябва да сме по-добри? Трудностите най-често пращат човека в някоя крайност – или много добър или много лош, или вярващ или атеист…
А и не мисля, че българинът заради това е лош… а и не всички са такива.
Събина,
заглавието е такова.
„Това, което не ни убива ни прави по-силни и по-добри!“
А „лош“ не съм използвала никъде в мнението си..
Аглая, надявам се разбра, че това е мое мнение. Очевидно МЕНЕ „Това което не ме убива, ме прави по- добър
„!
Изказването, Събина е точно по темата. Тя твърди, че някой стават добри, а някой лоши, въпрос на избор!
Ок, аз просто казах аз какво мисля…
Оставете вашия коментар!
Категории
Архиви
Translator
Скорошни публикации
Последните мнения
Нещата от живота
27.08.2010 | 17:19
Току що бях рекетиран! В Бургас има много престъпност… Един пич на моята възраст, но по-слаб, седна срещу мен и целият разстреперан ми вика:
- много се уморих. Може ли малко да поседна?
- може! Къде си ходил, че толкова уморен?
- И аз незнам къде!
Две минутна пауза. Прибиране на телефона. Оглед на заведението и хората в него. Някакво успокоение – не бяха всички около мен с тракащи зъби. Той проговаря отново, но толкова бързо и притеснено, че нищо не му се разбира. В края на изречението чух някакви два лева за храна. / преди искаха по левче ама явно и те са порастнали, сега искат по два/ Давайки му ги му поставих условие, че му ги давам само, че няма да се храни при мен. Дръпна ми парите от ръката и изчезна.
10.07.2010 | 12:59
Нечовешки! – казали людоедите, докато прелиствали вегитарианско меню.
04.07.2010 | 14:04
Първи ред глупости след неделно умопомрачение, докато чакам центрофугата, а след това ще простирам. Да се надяваме, че всички са на плаж или поне на маса, или поне не са потни! Хубав ден е днес!
Радват напоследък
Пейо
Малко мисъл, малко идеи
Тежка музика
Алекс
Мушичка
eenk.com
И аз чета
my midnight world
Milla MicOff
Gothika
смисълът на живота
GreenTech-BG
Една водна лилия разказва...
Умопомрачения
Като стана въпрос за...
8-битова еротика
Шматкология
Четка и Пиксел
Ние Снимаме
Сборен Пункт
Анонимен Блогър
Пламен Бочев
Haine
in a moment of peace
така и така
Бърканица
Блога на Бого
Политблога на Бого
Не е да няма!
Връзки
Форуми
Етикети
Most Commented
Most Viewed