60
11 юни 2009
1,661 Views
Няма коментари
Признавай грешките си.
Брой 2: Споделянето е всичко!
Признавай грешките си.
 |  |  |  |  |  | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Току що бях рекетиран! В Бургас има много престъпност… Един пич на моята възраст, но по-слаб, седна срещу мен и целият разстреперан ми вика:
- много се уморих. Може ли малко да поседна?
- може! Къде си ходил, че толкова уморен?
- И аз незнам къде!
Две минутна пауза. Прибиране на телефона. Оглед на заведението и хората в него. Някакво успокоение – не бяха всички около мен с тракащи зъби. Той проговаря отново, но толкова бързо и притеснено, че нищо не му се разбира. В края на изречението чух някакви два лева за храна. / преди искаха по левче ама явно и те са порастнали, сега искат по два/ Давайки му ги му поставих условие, че му ги давам само, че няма да се храни при мен. Дръпна ми парите от ръката и изчезна.
Нечовешки! – казали людоедите, докато прелиствали вегитарианско меню.
Първи ред глупости след неделно умопомрачение, докато чакам центрофугата, а след това ще простирам. Да се надяваме, че всички са на плаж или поне на маса, или поне не са потни! Хубав ден е днес!
Archive for Нещата от живота »
Оставете вашия коментар!