Начало » Разказaно, Светлана

На няколко сърдечни удара разстояние

17 март 2009 2,897 Views 35 коментара

lonely_girlКогато се прибираш вечер, аз вече съм заспала. Знам, че заставаш до мен,  слагаш уморения си поглед върху лицето ми за няколко минути и си мислиш колко далечна изглеждам. Ако протегнеш ръка и ме докоснеш, ще усетиш, че още съм тук, но ти не го правиш, мълчаливо събличаш дрехите си и лягаш до мен. Сутринта отварям очи и виждам единствено намачканите чаршафи. На масата в кухнята стои недоизпитата ти чаша с кафе, още топла. Пак сме се разминали, пак не е останало мъничко време да си разменим няколко думи, да си припомним как звучат гласовете ни, преплетени един в друг, а също и смехът ни – кога за последно се смяхме заедно? Твърдо и решително си давам дума тази вечер да те чакам, да не си лягам, докато не се прибереш, а когато влезеш през вратата, да те взема в ръцете си и да те галя и целувам много дълго, докато пръстите ми не се уморят и не се отпуснат въру тялото ти. Но ето, че става твърде късно, теб още те няма от работа, а моите очи се затварят…

Наистина ли трябва да си вървиш вече? Мразя да гледам разхвърляния ти сак, хвърлен в ъгъла – всеки път, когато мина покрай него, той сякаш ми крещи, че остава малко , твърде малко време: дни, часове…А ето, че вече сме в последната минута, ти стоиш до вратата и ме гледаш с очакване, на лицето ти стои въпросът: „Ще ме целунеш ли на тръгване или просто да се обърна да изляза?”. Виждала съм те да излизаш през тази врата десетки, може би стотици пъти, защо не мога да свикна с този сценарий, нали знам, че ще се върнеш пак – след седмица, две, три…Нещо лепкаво и черно ме е стиснало за гърлото, искам да тичам след теб, но краката ми се огъват, иде ми да се свлека на пода и да те моля, да те умолявам да не си отиваш, да останеш с мен този път, да ми дадеш грозния си, мръсен сак и да ме оставиш да го режа и късам пред очите ти.  Даваш ли си сметка как ще се чувствам тази нощ, когато светлината огасне и остана сама под хладната завивка? Ще се свия на кълбо и ще се опитвам да се стопля, но на сутринта ще се събудя съвсем вледенена и безчувствена. Кога ще престанеш да си тръгваш от мен?

Мен ли гледаш или стената зад мен и изобщо кога станах толкова прозрачна за теб? Аз зная, че не съм по-различна от преди – красива съм и млада, все още се смея на шегите ти и седя до леглото ти с лъжица мед в ръка, когато си болен. За тези години, в които сме заедно, смених няколко прически, но постепенно ти престана да забелязваш, безразлични ти станаха и косите ми, и дрехите ми, а накрая и аз самата. Колебая се дали все още чувстваш нещо, когато те милвам вечер, когато се притискам в теб и ти шепна в ухото, че те искам в мен? Предната нощ плаках до теб с часове, подозирам, че беше буден и ме слушаше, но нито за момент не се обърна, за да ме попиташ какво ми е. Дори и в този момент  ти не си тук, с времето си изминал някакво дълго разстояние, но си забравил да ме вземеш с теб и сега просто виждам силуета ти да се мярка в далечината, докато не се превърне в една съвсем малка точица и не изчезне съвсем. Може би никога не съм имала място в твоя свят – подреден, чист, перфектен, свят, който ме изхвърли днес, просто така…Седим един до друг, но дистанцията е огромна, тя ни разделя, уморява ни, иска от мен да се предам и да те оставя да си тръгнеш. Но аз просто не мога! За мен ти винаги ще бъдеш на няколко сърдечни удара разстояние…

 

 

35 коментари »

  • Нели написа:

    Колко повече чета твои статии,толкова повече харесвам стила ти!Човек би си помислил,че всичко за което пишеш си го изживяла.Много реалистично и истинско,нещата от живота такива каквито са.Браво!

    # 17 март 2009 в 19:22
  • Mytag написа:

    Като никога и на мен ми хареса какво е написала малката…А и в мен остава впечатлението,че го пише от себе си,но едва ли тя е една малка принцеска…чакам покана за сватба малката :)

    # 17 март 2009 в 19:34
  • Blago написа:

    На няколко пъти бях на косъм да напиша, колко хубаво пишеш. И всеки път не го правех за да не си повярваш.
    Е сега не мога да се стърпя. Пишеш уникално. И си повярвай.

    # 17 март 2009 в 19:45
  • Gabfest написа:

    Аз от както я познавам, т.е. 5 години все гледам да си трая и вие сега развалихте всичко! :) Сега след като всичко е ясно можеш спокойно да разпериш крилете си и да ни радваш с хубавите си текстове!

    # 17 март 2009 в 20:01
  • triblaster написа:

    Аз ще се възползвам от информацията, която имам за Светлана, нейния партньор и отношенията им. Спомням си първия път когато я видях и се запознахме в едно кафе в Бургас – преди това Митко въодушевено ми беше обяснил, колко е готина и „качествена“. Оказа се прав.
    В момента не ги виждам често, но имам къртица и до мен достига „вътрешна информация“, според която Митко се е отпуснал и си позволява волности в отношенията им. Това със сигурност не се нрави на „малката“ и тя пише тези чудесни, но тъжни текстове, а оня келеш ги коментира като изтърван.
    Със сигурност този текст е най-добър от всички, които Ленус е публикувала тук и звучи най-искрено и изстрадано, но едва ли ще се радва на посещенията, на които се радва вагината. На хората им се чете за путки и кланета.
    Дано да греша.

    # 17 март 2009 в 21:38
  • Gabfest написа:

    Е нямам думи!!! Вижте сега и аз не знам какви са тези вдъхновения ама … Явно наистина нещо мен не ме бива ама пък крайния резултат ми харесва… Може да я набия тези дни да видим тогава какво ще напише! :) ))

    # 17 март 2009 в 21:49
  • Mytag написа:

    :) Е то и аз имам ‘вътрешна информация’ и щом с мен нищо не е споделила значи всичко е наред.А за пердаха може да и подеиства наистина добре,даваи Митак аз сам за идеята :) ))

    # 17 март 2009 в 22:05
  • Lenus (author) написа:

    Благодаря на всички ви! Нели, коментарът ти наистина ме докосна, накара ме да се почувствам „споделена“. Наистина съм ти признателна, че четеш тексовете ми и изказваш мнение, което е важно за мен.
    Mytag, щом и ти си доволен този път, мога да заспя спокойна :) .
    Blago, аз вярвам в себе си като цяло, но не съм си повярвала, че пиша кой знае колко уникални текстове. Понякога ми се получават по-добре, друг път не успявам изцяло да изясня мисълта си. Щастлива съм, че мога да споделя мислите си с вас. Благодаря ти за хубавите и насърчителни думи!
    triblaster, не се тревожи за мен! Аз по принцип имам такива меланхолични залитания и това не се дължи на някакви проблеми от лично естество. Разбира се, че това, което чувствам и преживявам си казва думата, но този текст е сбор от емоции, които са ми били разказвани, наблюдавала съм, а и съм изпитвала. Наистина съм искрена в това, което пиша, но няма никакъв повод за притеснения! Наистина си прав, че хората предпочитат да четат за „путки и кланета“, но в крайна сметка важното е ние да се чувстваме удовлетворени от това, което сме написали.

    # 17 март 2009 в 22:17
  • pipi написа:

    Свет, ти си най-слънчевият човек, който познавам, и заслужаваш най-голямото щастие на този свят и аз съм страшно щастлива, че те познавам. Просто уникална.

    # 17 март 2009 в 23:11
  • Zelengorova написа:

    Много гушкащо и топло, пробождащо…остава приятен вкус в устата, букет от твоето опияняващо ухание… независимо, че в началото нагарча.

    П.С.
    гледам притихнала и усмихната, като в омая.

    # 17 март 2009 в 23:35
  • Lenus (author) написа:

    pipi, изчерви ме с тези коментари! Имаме си лични симпатии една към друга и не очаквах да напишеш нещо различно :) .
    Zelengorova, нищо не ме прави по-щастлива от идеята, че някой се е усмихнал заради мен!

    # 18 март 2009 в 0:35
  • Luchos написа:

    Ако тоя капут не раазбира за какво става въпрос, просто го скъсай и започни отново! Имам такива познати, и знай че това е единствения път. Ако съм разбрал правилно от предишните изказвания. Човек трябва да се отказва навреме от всичко което му вреди.

    # 18 март 2009 в 6:41
  • Gabfest написа:

    Абе кво се случи?! ха ха ха …

    # 18 март 2009 в 12:35
  • al написа:

    Много силна статия, Бравос :)

    # 18 март 2009 в 13:16
  • decibelka написа:

    Ми коментират си хората..ахахх,а иначе написаното е много истинско,реално и тъжно-прекрасно!

    # 18 март 2009 в 13:24
  • Gabfest написа:

    М да… А аз съм капут! :)

    # 18 март 2009 в 13:57
  • Слепия прогледна написа:

    А защо не си легнеш рано и да си навиеш часовника за полунощ. Да станеш, да си направиш чаша топъл шоколад и да го дочакаш. И след това да опишеш срещата ви. Ей туй ще е много яко!

    # 18 март 2009 в 14:13
  • Gabfest написа:

    А яко… По добре да съм капут! :)

    # 18 март 2009 в 14:48
  • triblaster написа:

    Габфест го взе много навътре. Що така?

    # 18 март 2009 в 15:00
  • Gabfest написа:

    Не се връзвам! Не мога да преценя дали ми е забавно или трябва да се засегна! :)

    # 18 март 2009 в 16:03
  • Lenus (author) написа:

    Искам да се извиня искрено на всички, които са прочели статията ми, но са я разбрали погрешно и то поради моя пропуск да направя някои важни уточнения! Искаше ми се всеки да интерпретира прочетеното по свой собствен начин, но виждам, че се получават някои сериозни недоразумения, затова държа да направя няколко пояснения.
    Първоначалната ми идея беше да опиша три различни проявления на „разстоянието“ в отношенията между хората, като съм ги представила през погледа на жената в случая. В първата ситуация двамата души просто нямат физическата възможност за близост – и двамата работят много, затънали са в проблемите на ежедневието и не им остава време един за друг. Във втория абзац описвам връзка, която е принудена да търпи непрекъснати раздели, дължащи се на факта, че хората не живеят заедно, дели ги разстояние и се опитват да крепят връзката си, но това се понася изключително тежко от тази жена, която иска човекът, когото обича, да не си тръгва и да остане с нея. В третата част вече е представено емоционалното отдалечаване на единия от партньорите, като съм представила чувствата на жената, нейното желание да не се отказва от любовта, въпреки че чувства, че вече е обречена на раздяла. Цялата статия може да се възприеме и като различни етапи в живота на една и съща жена.
    Истината е, че нещата, които съм описала, се случват на много от хората, те са напълно реални, но това не е описание на моята връзка в момента! Имам до себе си страхотен човек, който ме обича истински, прави всичко за мен и ми отделя нужното време и внимание! Искам да му се извиня да получилото се недоразумение, вината е изцяло моя, тъй като не поясних, че не става въпрос мен и него, а за определен тип отношения между хората, представени през погледа на Жената (тя би могла да бъде всяка една, намираща се в подобно положение). Това не прави написаното по-малко реално, но просто не става дума за мен!

    # 18 март 2009 в 16:41
  • triblaster написа:

    Аз съм виновен.

    # 18 март 2009 в 16:43
  • Zelengorova написа:

    Пишеш вълнуващо, докосваш право сърцето… защо да не си вириш носа? вярвай си!
    И полудявам когато някой автор бъде опрян до стената да дава обяснения къде и как по дяволите ражда тези текстове?
    За мен творецът е „проводник” и на тази метафорична плоскост, с две ръце се подписвам, че апарата ти за приемане е Божествено чувствителен и маниакално прецизно настроен.
    Дерзай! Радваш!

    # 18 март 2009 в 16:50
  • Gabfest написа:

    Хах що бе?! Добре ми беше като капут! :)

    # 18 март 2009 в 16:50
  • Zelengorova написа:

    @Gabfest,
    как що?
    Ами защото постепенно нивото на Говорилнята се вдига и това радва.
    Надсвирването набира сила.
    Така, че то хубаво да си „капут“, ама за кратко :) )))))

    # 18 март 2009 в 19:44
  • Gabfest написа:

    Аз имах предвид разясненията… :)

    # 18 март 2009 в 20:06
  • Lenus (author) написа:

    Мисля, че мога да вярвам в себе си и без да си виря носа (още повече, че няма за какво) :) .
    triblaster, аз съм си виновна, не съм успяла да изясня каквото е било нужно. Все пак се радвам, че толкова хора прочетоха и харесаха текста ми.

    # 18 март 2009 в 20:31
  • MimoSa написа:

    Свет :( няма да пишеш такива теми, много е хубаво, хубаво си се изразила и много добре си съумяла да подредиш всяка думичка по цялата шахматна дъска… ала ме натъжаваш!!! Наистина БРАВО!

    # 19 март 2009 в 0:12
  • Lenus (author) написа:

    Еее, хайде сега, какви са тези работи? :) Няма да се натъжаваш, стремя се да избирам разнообразни теми и да пиша за различни аспекти на живота. Обещавам следващия път да напиша нещо по-позитивно. Само не искам всичко, което публикувам, да се приема толкова буквално.

    # 19 март 2009 в 0:35
  • pipi написа:

    Втория абзац сега преживявам и със свойте чувства се боря ежедневно…
    Какво е разстоянието…
    Имам куче което да гушкам когато ми се прийска да почувствам топлина..
    Топлината която ми липсва…

    # 20 март 2009 в 21:10
  • Lenus (author) написа:

    pipi, мила, колкото и да е трудно, все пак е по-добре да обичаш някого, да има какво да очакваш и за какво да копнееш, отколкото изобщо да не получаваш топлина. Всеки, който е имал връзка от разстояние, знае какво е усещането, когато любимият човек си тръгва или пък на теб се налага да се откъснеш от него, но много от тези връзки имат щастлив край, който оправдава всички пречки, които е имало по пътя. Както съм описала и в публикацията ми, някои двойки прекарват всеки един ден заедно и въпреки това не се чувстват достатъчно близо. Напълно съм сигурна, че с повече воля и усилия и от двете страни, всичко ще се подреди така, както го искаш. :)

    # 21 март 2009 в 23:26
  • Shljko написа:

    Сега я прочетох отново! Тя, просто ти е казала, колко много и липсваш, колко е самотна, как копнее за вниманието ти! Понякога човек улисан в ежедневието си забравя, че трябва да полага постоянно усилия, за да се чувства добре партньора му!

    Мъжете обикновено, като се убедят, че една жена ги обича се чувстват сигурни, доста глупаво …! В този смисъл според мене приятельо , Ти си постъпил глупаво :) !

    # 22 август 2009 в 17:05
  • Gabfest написа:

    В този смисъл всички постъпваме глупаво, а кой на кой какво е казал и ще каже…

    # 22 август 2009 в 17:29
  • Shljko написа:

    Да, така е, но понякога очевидното за останалите, остава незабелязано за нас! Затова трябва да се научим да четем и между редовете, особено когато става дума за „сърдечни удари“ :) !

    # 22 август 2009 в 17:38
  • Gabfest написа:

    Факт! :)

    # 22 август 2009 в 17:47

Оставете вашия коментар!

Добавете вашият коментар тук или trackback от вашият сайт. Вие можете също subscribe to these comments чрез RSS.

Бъдете милички! Пазете чисто. Коментирайте по темата. Без спам. Благодаря ви!

Можете да използвате следният код:
<a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Това е Gravatar-разрешен уебсайт. За да получите вашият глобален аватар, регистрирайте се в Gravatar.

Spam Protection by WP-SpamFree Plugin

Comment moderation is enabled. Your comment may take some time to appear.