Това сложно кълбо от неразбираеми емоции и чувства дори за нея самата, често е било повод дори за войни. Несравнимата им женственост кара често  мъжете да пръхтят и хвърлят огромно количество лиги, въртейки заканително глави, придружено с подсвирквания и „романтични“ закани.

Да се отърсиш от всичкото това изкушение и да погледнеш на жената, като на едно обикновено човешко същество, като всички останали е доста трудно. Често даже невъзможно. Всички пишат мъже пишат за нея, но никога да пропускат в някой от редовете да й го сложат в пряк смисъл.

Тя често остава незнайно защо обидена от този факт, а от скоро започна да гледа и с недоверие, когато стане дума за поставяне на органи на всевъзможни неща. Еволюира! Харесва й все повече да го „слага“ тя на мъжете – подозирам, че голяма част от ширещата се педерастия не е генетично заложена, а се дължи именно на това отношение.

Жената-мъж

Все по-често се среща. Мъж е и е повече мъж от доста мъже, което е кофти за мъжете, които все така си искат да й го поставят. Жената-мъж обвинява мъжете за това, че и се е наложило да сменя крушки сама. Обвинява мъжете, че са жени. Обвинява майка си, че е била жена и като цяло мрази всичко що е женствено, когато си сложи панталон. Единственото нещо, което все повече я обърква е, че на някои мъже им харесва. Разколебава се, но за кратко.

Жената-чалга

Банална и тъжна история. Жената-чалга е най-срещаният вид жени в наши дни. Най-важните думички в живота й са малко, но от съществено значение за добруването й по тоз тежък и трънлив житейски път, изпълнен с драматични обрати, досущ като в някоя от любимите й песни:

“Една бутилка е самотна

и няма кой да я мори.

Бикините ти до леглото,

забравила си ги, нали?“

“Ох, банана, ах, банана,

кеф ми става, щом го хвана.

Колко е сладък, лъскав и гладък,

леко извит е и страховит е”

Бутилка, бикини, самота, забрава и банани, много банани. Тя всъщност търси своят принц на какъвто и да е кон след 30, но обикновено получава ново количество банани, които все не се женят за нея.

Жената – работохолик

След някоя и друга несполучлива любов може да я видите да работи всичко и навсякъде с неподправен професионализъм. Изключително работоспособни жени. Рядко ще я видите някъде да разпуска, дори и да го прави то ще е по работа. Много работят тези жени, но не вкъщи. Понякога дори им плащат. Жената-работохолик е идеален партньор за всеки, който обича да гледа мачове и да бездейства по-цял ден, вместо да й помага в домакинските задължения. Тя с домакинство не се занимава, няма да ви тормози и вас да го правите, освен ако не реши, че имате нужда от раздвижване и някакъв спорт, не напълнявайте и се старайте, когато правите секс. Добре, че е майка й, иначе ще умрете в мизерия. Идва жената уж да я види, но чисти. Евала!  Рядко има време за секс с вас, освен ако не е по работа и хич не и дреме, че имате любовница, стига на работното й място да не разберат. Идилия!

Жената – жена

Митично същество. Никой не го е виждал. Правят се някакви сравнения с майките, но не е така. Всички майки в наши дни са работохолички, особено тези с пораснали деца. Няма как да влязат в тази категория. За тези жени никой не може да ви каже нищо, защото никой не ги е виждал. Много хора продължават да ги търсят все още. Даже има европейски програми за финансиране на подобен род изследвания. Като я намерят сигурно ще я сложат някъде, където да имате възможност да се снимате с нея. Какво щастие!

Не търсете подходящата жена за вас в тази категоризация, защото нея я няма там и продължавайте все така да се възхищавате на женствеността и загадъчността, полезно е!

Дончо Цончев – „Красивата версия“

Цивилизацията постепенно променя съдържанието на думите. Закон-непоклатим – е езикът да еволюира, да мутира и да клонира сам себе си: ние знаем защо. За всички езици става дума.

Вземаш едно от най-старите железни понятия и търсиш точната му днешна дефиниция. Например – мъж.
Не е лошо да е хубав. Но това бързо минава, най-тъжни са бившите красавци. Някои още към четиридесет го усещат – например „Гепардът“ на великият Лампедуза. Стига им да се спрат по-дълго пред огледалото и да се вторачат в лицето си. Да разберат какво значи Времето. Не става за дефиниция.

Много добре е да си богат. Страшно жалко, когато загубиш богатството или усетиш, че то вече не ти трябва. Ако измерваме мъжът с пари, някои бабички-милиардерки ще се окажат по-мъже от самият Херкулес. И това не става за дефиниция.

Отлично е да си як. Колкото по-як, толкова по-добре. Но и тук се появява времето. Имам мои снимки като 18 годишен, шампион по бокс в полутежка категория. Сега – на 76 – нали минавам покрай огледалото в банята. Нищо не казвам. Нито вярвам, че по-млад човек би го разбрал. „Мъж“ не е равно на „мускули“. Смешно е да го мислиш. А какво е тогава? Мъж какво е?

Удивително просто било, когато го разбереш.

Има неогледни, непретенциозни хорица, които създават дом, семейство и отглеждат деца, всъщност човечеството се крепи на тях.

Има бедни бащи, които възпитават великолепни мъже и жени за бъдещето.

Пълно е с физически слаби хора, които въдят децата си така, че от тях излизат световни и олимпийски шампиони – по каквото и да било.

Не търсете мъжът във времето и в тленното материално. Той не е там.

Някак си просто не ми идва вдъхновението, когато стане дума за отношения. Сложна материя и определено много ДЗЕН. Няма практики и няма нрави, всичко е до такава степен уникално, че ще е жалко, ако не се опитваш да отгатнеш как точно да подходиш към човекът срещу теб, ако по някакъв начин ти се е сторил интересен.

Тази работа с интереса става все по рядка, защото хората до такава степен опитват да се обезличават и да влизат в ролята на някой други, че си е*ло таковата и онаковата и… Другите се свеждат често до няколко публични фигури, които по никакъв начин не представляват интерес за всеки средно интелигентен човек, не за друго ами защото се изчерпват прекалено бързо, а то дори и в професията си човек трябва да използва своята уникалност.

Та комунизма преди години караше хората да бъдат бунтари и различни, а днес демокрацията обратното – създава им безлични герои на които да подражават.

Август свърши достатъчно безславно в опитите ми да проумея какво всъщност се случва, когато на човек за сетен път му се наложи да пораства и с равносметките от тези кардинални промени е до никъде. Безславно, но с достатъчно хъс и настроение, че да са постигнати някакви минимални резултати.

Оптимистично недоволен съм, ако това не е прогрес?!

Цветът на тънката нишка, едва забележима с простото око, която блести с розов отенък на дневната светлина и заплашваше да се скъса, а просто потрепваше. Наблюдавах я дълго, така че да се фокусирам единствено върху нея. Медитация.

Нишката, която свързва два края, обединявайки ги в нещо общо. Нишката, която се къса тогава, когато най-малко очакваш и се свързва отново, там където никога не си подозирал, че може да съществува подобна връзка.

Никаква причина за безпокойство. Ти и твоята нишка. Само едната, най-важната – ТВОЯТА! Трепти…

Гурли, пресъхнала уста, схванат.  Пробуждане -  бавно и тягостно. Летният сън приключва (изтягане)! Шарено е около мен, а очите присвити. Вода, много вода, за да започна да свиквам с контраста.

Поне все още е 2010-та , а аз пак опитвам да стана. Протяжност и тягост някаква, която отшумява (раздвижване). Някаква невъзможност усещам в цялата нелепа картина, която все още дразни очите ми (свикване)!

Музика, ето тази музика, а след това усмивка. Прилив на настроение, бледа следа от оптимизъм. Заражда се някаква надежда, незнайно как, нито пък за какво (мистерия)…

Странно нещо е сътворението. И как се зараждат тези настроения?! Бих полудял, ако вече не бях (факт)…

Усмивка (налудничава), придружена с преосмисляне на избледняващи спомени. Трябва да има някаква самокритичност нали, не може да не се отдели време на събитията, които предшестват пробуждането. Някак си няма да е правилно да не загубиш известно време, за равносметка на съня. Прекалено много изводи, които нищо не извеждат и днес (отказване).

Ударна доза кафе+никотин, широко отворени очи и отново усмивка, която ме кара да се изненадам от себе си. Кое е толкова смешно? Трудно е да мислиш, особено за неща, които не са рационални. Ето за това харесвам логиката. Логичното е видимо, а изводите бързи, не му мислиш много (рационално)…

501 публикация в този блог, ще станат и 1000, а всичко бе на шега…

Пълен и ценен, или просто преял, припушил, препил, припаднал! Няма никакво значение колко е мизерен живота ти, стига да намираш смисъл в него и да можеш да изживееш творческия си възход или падение, споделяйки го.

Някой трябва да се интересува от всичките глупости, които ти се случват без да очакваш да ги разбира и след това да искаш да изкаже своето разбиране, за да  почувстваш съпричастност някаква. Няма смисъл да си губиш времето, защото 30, 40, 50 са само цифри и времеви интервал, в който имаш някаква възможност да направиш нещо и някой да направи нещо на теб. Тук определено трябва да си пожелаем късмет, защото се сещам за отвратителни неща, част от които вече са ти се случили и си мислиш, че по-зле трудно може да е.

Нещо като пълноценен живот, в който не всичко се върти около теб и си на мястото си, което се мести в унисон с теб или просто си решил да си намериш някое ново местенце, където драматично и с украса да се докараш в нов епизод, нова епоха, нови неща, промяна. Да се повъртиш ей така, да мине някакво време и да повърнеш от световъртеж, след което отново напред нали…

Неприятното в живота е, че той винаги е пред теб. Пилееш го безцелно – това да си скубеш космите от носа или да изпиеш цялата каса с бира не е цел – но пък какви да са тези грандиозни цели, които да си поставиш. Тъп си и го знаеш и искаш просто да си минават покрай теб нещата, чат пат и да ги пощипваш, голяма работа, че ще ти залепят шамар!  Пълноценно трябва да е пилеенето, не безцелно или така поне казват хората, според мен е въпрос на личен избор. И все пак нещо трябва да ти се случва! На нещо пък трябва да се случиш ти! Понякога е добре просто да има случки, които да разказваш, но пък трябва да отделяш време и да създаваш такива. Наслука!

Ти искаш, аз искам, ние искаме, те искат! Искат, ама няма! Или и да има няма да ти се даде току така, защото какво даваш ти? А? Сделка има, когато всички страни са доволни или когато всички си мислят, че ще бъдат доволни. Тъй като обаче нещата не функционират точно така, както на пазара за вещи, така и във вашите отношения, обикновено  единия винаги е прекаран, излъган, не разбрал или просто разбрал грешно.

И не твърдя, че всички са мошеници, познавам много честни хора. Те обаче има какво да предложат и не се налага да използват ситния шрифт в малкото ъгълче на офертата. Тъжното за доверчивите е, че тези хора не могат да бъдат избегнати, системата просто няма да функционира, ако това се случва. За това ви остава просто да сте оптимистично настроени към тях и ако ви се отдаде възможност да им обясните, че ги съжалявате, защото са празни. Предложете им помощ, може да ви послушат.

Всичко се продава! Спомените и те се продават, можеш да си ги купиш. Можеш и да подариш такива, но в повечето случаи нямаш време да правиш каквито и да е компромиси със своите нужди и гледаш да заработиш достатъчно та да си купиш поредния спомен.

Непотребните неща те карат да мечтаеш, когато не са твои, а след това биват небрежно захвърлени в торбата със спомени и отново нови сили, превърнати в пари, с които да си купиш следващата джаджа, от която нямаш нужда.

Когато човек работи и работата му го вкара в нужния коловоз, живота става доста праволинеен, сив, безинтересен, а захвърлените ненужни вещи се трупат в някое прашасало к(л)ише.

Един ден ще опитате да продададете спомените си на някого, ще ги почистите от праха с идеята, че и на някой друг могат да му бъдат нужни, че можете да ги продадете на половин цена и да помогнете на някого да събира по-кратък срок нужните пари, за да си позволи подобен боклук, който и без това ще захвърли в някоя кутийка, за да прашасва.

Та пича забива зверски с плоча! Пълен психопат, на който са му забранили да се явява по световни първенства, защото нямало смисъл.

Awards and credentials

• DMC USA Champion 1991 (Solo)
• DMC World Champion 1992 – Rock Steady DJs (Qbert, Mixmaster Mike & Apollo)
• DMC World Champion 1993 – Dreamteam (Qbert & Mixmaster Mike)
• DMC World Champion 1994 – Dreamteam (Qbert & Mixmaster Mike) ***

Повече за него тук. Не четох всичко и не знам дали пише, че след като печели 4 пъти му забраняват участия на подобни шампионати.

Ето малко негови шуротии

Още някакви луди пък правят анимационни филмчета по негова музика. В смисъл онзи си правил някакви нещица и онези след като ги чули напрвили филм… Откачена история ама факт!

Пишете и за други луди, лично аз им се радвам много!

Култов сериал с бащата от „Малкълм“! Играе химик, болен от рак на белия дроб, с жена му чакат второ дете, а първото е инвалид. Освен това, за да осигури семейството си започва да произвежда амфетамини, което го поставя в едни доста интересни ситуации, които си струва да се гледат. Не го пропускайте в никакъв случай!

Пиратите ограбват много в тази страна, само не мога да разбера защо си мислят, че могат да вземат повече от това, което ТИ и Аз имаме?

Как става номера да ти вземат 5 лв. за филм, 15 лв. за книга, 20 лв. за музика, ако енергийните компании са ти взели 2/3 от заплата за ток и добре, че са бабите от село да пращат консерви и компот. Те още това правят, защото интернет няма, то и ток рядко има, та живота на тези хорица не се е променил много през годините, в които и в книжарниците, и в библиотеките нямаше голям избор на книги.

Ако си копираме книжките на хартия и си ги пращаме по пощите не било незаконно, така нямало проблеми, а и какви проблеми да има, като трябва да си купиш хартията от същите, които ни продават книгите. Така било законно, а в електронен вариант не било! Добре, че за електронния подпис се вземат пари, пак от същите иначе съм сигурен, че и там щеше да е незаконно.

Газта вдигната с 25% обрича българите на мизерия и безработица, но това не е пиратство, защото за него си има закон! Сегашното правителство не било виновно, защото не било приело то този закон. Предишното правителство го няма, съответно няма как да бъде виновно, нищо че са едни и същи и само се въртят.

Не трябва да излизаме от КРИЗАТА в България! Не трябва на Балканите да няма криза. Всички са виновни, а някои са по-виновни.

Как да плащат хората, когато няма с какво? Няма как! Когато няма как да плащаш не спазваш законите, когато не спазваш законите си престъпник, а какво ще стане, когато всички са престъпници?

Който не е удобен – затвор! Всички други сме удобни… Тъжно!

Кои са истинските пирати в тази страна и кога ще има работещи закони срещу тях?!?

Пиратството ограбва!

Бюрокрацията няма да спре, нито работата на управляващите ще стане за доброто на хората, които са ги избрали да управляват. Хората няма отново да се единни, независимо цвят или раса. Труда им няма да се заплаща добре и докато си пия кафето и след това. Тенденции и цели на нещо си някъде!

Докато си пия кафето слънцето грее, птичките пеят. Чувам ги. Хората са мързеливи днес. Колите не шумят по улиците. Няма коли! Облаците са малко и бели. Вятърът едва доловим. Лятна хава.

Любен Дилов заби пак свежа глупост, с която отново ме усмихна: „Приказен неделен сюжет: Конфликт в къщата на семейство питони. Нямайки под ръка колан, бащата-питон напердаши сина си с …тъщата.“

Аз ви черпя с това:

Намерете подходящия начин да прекарате деня смислено!

Свечеряваше се, точно започваше да ръми ситен дъжд. Малкото планинско градче не изглеждаше много гостоприемно за човек, който беше пристигнал току що. Рейвън пътуваше цял ден, за да стигне до тук и го очакваше още една нощ път. Беше червенокос младеж на двадесет ненавършени години, който се беше запътил за кандидат-студенстки изпит далеч от родния му град. Изпитът щеше да се проведе след два дни и той разполагаше с достатъчно време да пропътува оставащите му няколко часа път преди да пристигне в университетското градче.

Намираше се на автогарата, където трябваше да се качи на следващ автобус, но за съжаление този, с който пристигна до тук, беше закъснял с най-малко час, което не му позволи да стигне навреме за следващия. Видя го от далече как тръгна пред очите му. Не се опита да го настигне. Каза си, че няма да се тревожи. Имаше достатъчно време до изпита. Въпреки, че за деня друг транспорт, който да го устройва нямаше, щеше да преспи някъде и на сутринта да се придвижи по някакъв начин.

Въпреки, че дъжда не беше силен, той вече беше намокрил дрехите си и трябваше бързо да намери подслон поне докато спре да вали, а после да намери квартира за нощта.

Тъкмо, когато се чудеше къде да се скрие на сухо, видя група младежи, повечето на неговата възраст да притичват през паркинга и да влизат в най-близката  къща. Не знаеше дали постройката е някаква туристическа спалня или по-голямо бюро за продажба на билети, но така или иначе, това беще единственото място, което може да се използва за сушина наблизо. Затича се след тях и малко преди да влезнат се сля с групата.

Не обърна внимание на интериора, тъй като вътре беше претъпкано с хора. Всъщност имаше толкова много хора, че след като затвори след себе си стъклената външна врата, просто се подпря на нея. Беше доста уморен и не обръщаше внимание на глъчката, свали раницата от гърба си и си взе въздух. Беше задъхан, тъй като не беше спортна натура, всъщност тялото му не беше дори атлетично, но не беше и пълен, просто досега винаги беше наблягал на учението и това си личеше.

Дъждът се засили и капките тропортяха по съклото зад гърба му. Реши да затвори за миг очи и въобще не разбра как се е унесъл прав, подпрян на вратата. След известно време се стресна от шум предизвикан от силна музика. Разбра, че е заспал. Вече наближаваше полунощ и нямаще къде да търси квартири по това време. Реши да остане тук, ако това изобщо беше място където може да се преспи. Хората, които преди почти го бяха смачкали във входната врата, сега ги нямаше, но се чуваха гласовете им. Взе раницата от земята, стисна я с ръце пред гърдите си и тръгна към звуците от музиката. Чуваха се от горния етаж. Качи се нагоре по стълбите и се озова пред отворено голямо помещение където над петдесет младежи зе забавляваха под шума на силната музика.

Нямаше никакво съмнение, че е попаднал на чуждо парти, но това не го смути, тъй като между всичките тези хора, никой не би разпознал един неканен гост. Огледа се, за да се ориентира в обстановката. Помещението не беше обзаведено, но никой не страдаше от това. Всички бяха прави, с вдигнати във въздуха ръце, или поне една ръка, дръгата беше заета с пластмасова чашка пълна най-вероятно с алкохол. Изглеждаше така сякаш партито е започнало преди часове и не изглежда да спре скоро, поне не преди първите слънчеви лъчи. Рейвън си помисли, че ако беше в родния си град със собствените си приятели не би го пропуснал. Не би го пропуснал и в някое общежитие в унивеститетското градче, след края на изпита. Но сега не му беше до това, все още беше уморен. Дрямката на крак не беше възстановила силите му, а и го очакваха още няколко напрегнати дни. Усмихна се уморено и си помисли „Някой друг път…”.

Отвън не беше обърнал внимание, но сега разбра, че къщата имаше и трети етаж. Изглеждаше там да е по тихо, а и може би щеше да има легла. Качи се нагоре и разбра, че греши. Ако не се брои, че музиката горе беше малко по тиха и броя на хората по малък, положението беше същото. Реши, че щом ще прекарва нощта тук, това е по-поносимият вариант, тук поне шума не беше толкова силен, тъй като празнуващите младежи се бяха разпределили на компанийки по двама, трима или повече и отново с чашка в ръка си говореха.

Рейвън остави раницата в страни до стълбите и се подпря до отвора за вратата, тук както и на долния етаж освен обзавеждане, липсваха и самите втрати. Вече се беше поразсънил и сега просто щеше да се слее с останалите, които бяха на неговата или на неповече от десет години над неговата възраст, т.е. само млади хора.

Отвътре изкочи усмихнат и жизнерадостен младеж, слаб и строен, подстриган късо, Имаше вид на малко по-голям от него, но на неповече от 22. Спря се до него и се подпря по подобен начин, изразяващо гостоприемство. Поздрави го и се представи:

-   Здравей, аз съм Джон, ти как се казваш, от къде си? Какво те води насам?

-   Рейвън, приятно ми е! – и обясни накратко как е стигнал до тук, след което добави – Съжалявам, че се натрапвам така. Виждам, че това тук е организирано и всички се познават.

-   Изобщо не го споменавай, забавлявай се както намериш за добре, всички сме тук за това – успокои го Джон – Така или иначе си тук, гледай да не скучаеш, всъщност виждаш ли двете мацки в дъното харесват ли ти, сега ще те запозная с тях, чувствай се свободен да се усамотите някъде из по-малките стаи по-късно ако решите.

И новият приятел на Рейвън посочи две млади момичета, най вероятно негови връстнички. Едната беше висока колкото него, а другата по-нисичка, но и двете бяха слаби и много симпатични. Стояха сами и си говореха. Джон си вдигна ръката и им махна да се приближат, а те се усмихнаха.

-   Какво си мислиш, че правиш? – скара се някой.

В този момент до тях се спря около тридесет годишен млад мъж. Беше висок поне 190 см, беше широкоплещест и си личеше че е някакъв спортист, приличаше на плувец или гребец. Имаше рошава къдрава коса изсветляла от слънцето, което контрастираше с тъмния му тен. Гледаше лошо към Джон, все едно е допуснал някаква грешка, но някак си по бащински или по-скоро, като по-голям брат.

-   Рейвън, нека ти представя Тренера, казва се Джак, но всички му викат Тренер – отново с усмивка обясни Джон, без да се притеснява от тона на новодошлия.

-   Би ли ни оставил сами за малко – каза Тренера и погледна към Рейвън, който се смути и веднага влезна в стаята и се скри между останалите – Какво си мислиш, че правиш, Джон? Знаеш правилата – повтори Тренера, вече с по-спокоен тон.

-   Е какво толкова, нека се забавлява момчето, той не знае къде се намира, без да иска е тук. Поне нека разпусне с дугите.

-   Нямам против това, но ти почти му предложи секс. Знаеш какви са правилата, знаеш какви сме ние,  това е недопустимо, може да има сериозни последици.

-   Знам, знаам – провлачи момчето – Съжалявам, прав си, ще му обясня да се въздържа.

Джон наистина знаеше правилата, просто още беше млад и безразсъден. Винаги обаче се доверяваше на Джак, който не наричаха Тренер заради спортния му вид, а заради начина по който разсъждаваше над нещата. Тренера наистина играеше ролята на тренъор в този отбор от млади хора, беше като техен баща въпреки малката разлика в годините, някои дори бяха колкото него, но явно не възрастта, а разума и характера му отредиха тази роля. Въпреки, че почти всички от посетителите в къщата се сменяха постоянно, а само те двамата и още няколко бяха постоянни, Джак се грижеше за всички, …както и за всичко. Разбира се той беше и човекът, който най-вече съблюдаваше за правилата. А най-важното правило беше „Никога не оставяй трайни последствия във времето”, било то в миналото, било и в бъдешето. И това се отнасяше за всички посетители на Къщата, временни или постоянни, а също и случайни в случая на Рейвън.

По това време Джон вече беше намерил Рейвън, беше му донесъл за пиене и се забавляваха. Почувствал се беше гузен пред него и реши да се погрижи за доброто му настроение. Бързо се сприятелиха и скоро бяха пияни. Лудуваха с часове и заспаха някъде из стаите. Но не намери подходящ момент да му обясни за Къщата.

Рано сутринта, когато всички още спяха, непробудно след алкохолната вечер, Къщата се намираше посредата на необятна водна шир. Океана беше спокоен, нямаше никакъв вятър и вълни. Единственото нещо освен постройката, накъдето и да се погледне беше малка островна пясъчна ивица, която трудно се различаваше от самата вода, беше не по-голяма от футболно игрище, а в средата й на единствения сух дънер седеше замислен Тренера. Самата къща стоеше цопнала на метър дълбочина във водата на около петнайсетина метра от сушата. Следващият, който се сабуди беше Джон. Излезна на терасата на третия етаж и си разтри очите, видя гледката, част от която беше и замисления му приятел. Не се учуди от това, което вижда, не му беше за първи път, все пак тои беше от постоянните. Тренера обичаше да идва тук  по изгрев, да се усамоти сам с мислите си, когато трябваше да взема решения. Слезе до верандата най-долу, която почти се изравняваше с водата и скочи вътре. Прецопа до брега и отиде до него. Знаеше, че има нещо което го тормози. Скоро разбра, че това е непредвиденият им спътник, към който той вече се беше привързал.

Въпреки, че Джак беше строг, той беше добър човек, искаше да измисли решение на ситуацията без да нарани никого. От години той беше най-отдавнашния от трайните посетители на Къщата. Никой не знаеше как и от къде се е появила, нито какво е значението й, но Тя пътуваше във времето и пространството. Правеше го сама, без цел  последователност, но все пак Джак умееше и да я напътства когато прецени, че е необходимо, вече толкова време бяха заедно, че размума им комуникираше по някакъв странен и необясним дори и за него начин. Един ден можеше да се намират в настоящето, а след седмица или след час можеше да са сто години назад или напред във времето на всяко възможно място по света. В повечето случаи Къщата сама решаваше това, но в случаи като тази сутрин мъжът избираше времето и мястото. Но го правеше рядко, харесваше му организирания безпорядък от места и години, които Къщата създаваше. Той и останалите спътници само се възползваха от това. А самите обитатели бяха чисто и просто младежи от различни времена и епохи, които обичат веселието, в стила на хипарските движения – добронамерени и неорганизирани, живееха за мига. Някои влизаха в къщата за известно време, други като постоянните я обитаваха от години, те нямаха за какво да се върнат във собственото си време. Всеки един от тях излизаше само там където и когато е влязъл. Никой нямаше право да остава в друго време, това беше нарушение на правилата и те ги разбираха и ги спазваха. Не, че съвсем не излизаха, това беше част от приключението, но винаги се връщаха преди Къщата да смени положението си. Бяха затворена общност и се наричаха “tracers”. Също, както истината за Къщата, никой не знаеше от къде идва и името на общността. По някакъв начин знаеха кога и къде ще се появи Къщата и бяха там ако се нуждаеха от приключението. За първи път, някой външен беше допуснат вътре и сега Тренера трябваше да измисли какво да направи. След като го обсъдиха двамата, той реши, че трябва да използва умението си да Я направлява и да върнат Рейвън от където са го взели, но тъй като все пак обичаше по-младия си приятел, реши да му угоди и да не бързат веднага с това, а да го оставят за след ден-два, за да може новият им другар да преживее част от приключенията им. Затова засега оставяха Къщата на автопилот и след няколко скока във времето и пространството щяха да върнат Рейвън. Джон се зарадва, но се наложи да обещае, че сам ще има нелеката задача да му обясни лично всичко, поне всичко което те самите знаеха.

По-късно през деня, когато всички бяха сабудени, Рейвън вече знаеше всичко необходимо, Беше го приел учудващо спокойно. Самият той го прие без да го обмисля и реши да се възползва от тази възможност максимално. А Къщата отново беше направила скок. Този път назад във времето, някъде в шейсетте на миналия век в някакъв летен курорт. Най-вероятно бяха във Франция, защото посетителите изведнъж бяха започнали да говорят на френски. Разбира се всички си прекарваха добре, беше слънчево, дори горещо и повечето момичета бяха по бански, кикотеха се и правеха тен по терасите или отпред, а момчетата бяха до най-близкия град за продукти.

Надвечер, когато всички отново бяха на борда, Къщата направи поредния си скок, този път на не толкова приятно място. Намираше се в планинска гора, далече от всякаква цивилизация, а и тъмнината на падащата нощ правеще обстановката леко плашеща. За тези, които обичат планината това не пречеше. Излезнаха на разходка, защото девствеността на района му придаваше първична красота. Рейвън, Джон и Тренера бяха в групата. Обиколиха и разгледаха без да се отдалечават на километри и точно когато щяха да се връщат чуха рев на мотори. Скриха се и видяха две планински бъгита, яхнати от двама местни да приближават към тях по планински кален път. Когато приближиха нещо в тях притесни Джак, който викна на другите: – Да се махаме веднага!

За съжаление някой от групата издаде местоположението на всички. Оказа се, че интуицията на тренера е била основателна. Двамата моторизирани се развикаха и свиха на пряко към тях. Развъртяха над главите си дебели синджири. Всички хукнаха бегом нагоре по склона, а горските хора ги преследваха. Тренера видя, че щяха да бъдат настигнати бързо и се обърна. Хвана един огромен камък, вдигна го и го запрати надолу. Камъкът пропусна единия, но се заби в машината на втория, което го спря. Първият, като видя, че остава сам се върна назад. Качи приятеля си и тръгнаха обратно. Тренера се извика: – Бързо, ще се върнат, трябва да направим скок, бързо, докато не сме нарушили правилата! И всички хукнаха през глава към къщата. Като пристигнаха и започнаха да обясняват на другите, настана суматоха.

В този момент Къщата беше кацнала на стръмен склон. Някой в паниката бутна Рейвън точно когато се качваше и той падна от верандата, от там се търколи много надолу и се удари с огромна сила в едно дърво. Джак и Джон се изплашиха и скочиха след него с надеждата, че не се е случило най-лошото. Първото което видяха, като го намериха беше, че мърда. За съжаление в следващия момент разбраха, че целия е потрошен, от гърдите надолу, тялото му беше изкривено в нестандартна неопределена форма, липсваха части от крайници, навсякъде имаше негови кости, все едно, че беше разделен на стотици парчета. Джон го прегърна и се разплака, знаеше че всеки момент ще издъхне.

Като се свести Рейвън видя Джон да плаче над него. Огледа се и видя състоянието си. Сякаш от шока се опитваше сам да намести изкривените си кости. За негова изненада, те започваха да се наместват от само себе си. Докато се опитваше да се движи, малки костици от всички краища сами се свързваха с тялото му. Двамата му приятрели, след като превъзмогнаха изненадата, взеха да събират от земята всичко с формата на кост, счупена или здрава. След известно време, формата на тялото се възвръщаше. Рейвън стана на крака и запона да обикаля около мястото, а останалите костици сами скачаха и се наместваха по него, докато не стана съвсем без драскотина. Другите двама бяха потресени, бяха видели нещо по-необяснимо и от самата къща, но нямаха време за въпроси, отдолу се чуваше рев на мотори, нямаха време и за скок. В същия момент няколко от посетителите дотичаха отгоре. В суматохата Рейвън не бил единствената жертва. Едно от момичетата се беше наръгало на нещо остро и умирало от кръвозагуба. Тренера беше истнски лидер, каза: – Рейвън, бягай горе, помогни й, незнам какъв си или какво си, но само твоята кръв може да й помогне, а останалите останете с мен, да отблъснем атаката.

Прииждаха пет машини, всичките бяха карани от мърляви дългокоси хора с вид на канибали. Всички въртяха брадви и синджири над главите си. Най-отпред се различаваше дребна фигура, оказа се женска, дори момичешка, но това не я правеше по-малко озлобена. Стискаше в свободната си ръка желязна бухалка и ревеше срещу няколкото обитатели, които останаха да отбият нападението. След нея беше гологлав млад мъж с брада – верен приятел на канибалското семейство. Трети беше бащата, последван от двамата си сина, и тримата с мръсни дълги къдрави коси.

Тренера отново първи се затича, свали момичето от превозното й средство с един удар, взе бухалката от ръцете й, след което удари с нея гологлавия, който загуби съзнание. После се обърна, хвана падналото момиче и я запрати надолу. Тримата дългокоси се качваха бавно по обстрел от камъни, които отбранителите хвърляха. Трети в ръцете на Джак падна бащата. Прегърна го и скочи от една височинка с него, като падна върху тялото му, когато стана бащата не дишаше. Оставаха само синовете. Но като видяха бездиханното тяло на баща си, се хвърлиха на земята и се разридаха. Забравиха и за обитателите и за другите двама от тях. Тренера и другите осъзнаха, че всичко е приключило и тръгнаха бавно към къщата. Горе ги чакаше Рейвън, усмихнат, но чисто бял. Джак попита притеснено:

-   Какво стана с момичето?

-   Всичко е наред ще се оправи – отвърна Рейвън.

-   А на теб какво ти е, защо си бял като платно?

-   Ами малката имаше нужда от кръвта ми – с усмивка каза Рейвън.

И всички се качиха в Къщата, в очакване на следващия скок.

Пикая по-често заради неимоверните количества бира, които пия. Май ще е доста топло този сезон, поради което ви препоръчвам да се ориентирате към водоеми и огромни количества пенлива течност, а работата, ако е спешна все ще се намери кой да я свърши!

Обиколих насам натам из черноморието и планините нашенски и смея да твърдя, че е чудесно, когато човек го удари по един или друг начин отпускарската. Разликата в парите е, че ще ги похарчите другаде, така че не се оправдавайте с пестеливостта ви, защото тя не е оправдана.

В този ред на мисли, гледайте да сте убедителни пред компанията, къде трябва да прахосате заделените левчета през почивните дни. Не е нужно много по организацията освен дребни детайли като кола на метан, за да обикаляте, без да се тревожите за разхода по горивото, хладилна чанта задължително, а в нея бири! Водоема за поред път го споменавам, защото е важен!

Нощувките са евтини навсякъде, а условията сравнително прилични. Имам големи амбиции за къмпинг на каравана или палатка на някой безлюден плаж, но все още не е изпробвано и няма да го предлагам.

Вие ако имате опит в лагеруването по плажовете не се стеснявайте да предлагате.

Версия за жени

Докато вашият мъж ви бие има мъже, които никога не се женят!

Докато държите главата на вашият мъж докато повръща има мъже, които никога не се женят!

Докато вашият мъж го няма със седмици има мъже, които никога не се женят!

Докато вашият мъж ви изневерява има жени, с които го прави!

Докато вашият мъж пие ракия с приятели и играе карти има мъже, които никога не се женят!

Ако не искате всичко това да се случва и на вас, не се женете, а ако все пак го направите, мрънкайте и тормозете вашият мъж само, след като сте му приготвили салата за ракията.

Версия за мъже

Докато вашата жена ви бие и унижава има жени, които просто ще ви духат!

Докато вашата жена ви отказва да ви направи салата има жени, които първо ще ви направят салата, а после ще ви духат!

Докато вашата жена отказва да правите секс, защото я боли главата има жени, които ще си дарят бъбрека, за да ви духат!

Докато вашата жена ви изневерява на вас най-вероятно ще ви духат, защото има жени, които си умират да ви направят една свирка!

Докато вашата жена ви пренебрегва, за да излиза с „приятелки“, някоя от нейните приятелки ще ви духа, защото си умира да прави това!

Ако не искате всичко това да се случва с вас, не се женете, а ако все пак го направите, знайте че винаги има жени, които ще си умират да ви духат, след като ви направят салата!