Събуждам се. Не чувствам нищо, закусвам с нищо, отварям външната врата и потъвам отново в нищото. Самотата ми изглежда банална сред всички останали самоти, пресичащи улиците. Бързам заедно с хората, макар да не отивам никъде.

В главата ми е като летище – непрекъснато излитат и се приземяват мисли. Лутам се безпомощна сред тях, объркана и уплашена като дете, загубило ръката на майка си в навалицата. Гласовете – защо, кой, как ги породи? Бях кротко и възпитано хлапе, живеех с тиха и опитомена лудост.

Добър ден, свят! Не те харесвам. Слънцето ти не ме топли, водата ти не утолява жаждата ми, ръката ти не ме гали. Оставяш следи по кожата ми и ме ограбваш тихичко, ден след ден, без някой да разбере за това. Дадох ти повече, отколкото имах, плаках скрито и по малко, търсех зелен хайвер, винаги намирах врата, която да затворя и огледало, което да счупя на малки нещастни парченца.

Тук, там, навсякъде е претъпкано от абортирали хора: абортирани любови, приятелства, добри намерения. Лягаш на масата и всичко, което те кара да чувстваш просто изчезва, изтръгваш го от себе си преди да е посмяло да започне да диша и да определя живота ти.

Натискаш „пауза” и правиш опит да ме разгледаш, ровиш в мен, не съм различна или съм? Обикновена съм като деня ти, изтъркана като талонче за награда, на което пише „Опитай пак”, ненужна като дрехите в дъното на гардероба ти, които никога не носиш, но отказваш да захвърлиш и защо?

Спомняте ли си времето, когато блажено и кротко сте заспивали, заслушани в приказка за вълшебни времена, места и хора? Може да ви се струва, че сякаш цяла вечност ви дели от тези години, но това далеч не е така – просто намерете някой с тих и нежен глас, който да ви прочете следващите редове, а след това притворете уморени глепачи и усетете милувката на меките завивки. Е, започнахте ли да си припомняте вече?

Въпреки че болшинството от вицовете за блондики ги представят като безмозъчни създания без капчица здрав разум, те далеч не се сърдят за това, а тъкмо напротив – приемат епосите с тяхно участие със завидно чувство за хумор и самоирония. Всъщност заблудата, че русите девойки страдат от недостиг на IQ се дължи на съмнителното научно становище, че естествено светлите коси свидетелстват за ниски равнища на тестостерон, който пък от своя страна определял възможностите за логическо мислене, или иначе казано – колкото по-руса, толкова по-неориентирана и глуповата.

Макар любовта да не подлежи на някакви точни формулировки и още по-малко да се движи в строго регламентирани граници , никак не вреди да си наврем носа в Законите на Мърфи за любовта, най-малкото за да се посмеем, да се позачудим, а накрая може би да кимнем утвърдително с глава. Ето ги и тях самите, дами и господа:

- Защо толкова те е страх от любовта? Тя никога не идва напразно. Любовта е покана, а не заплаха, тя те предизвиква да рискуваш, да захвърлиш подредения си живот и да потънеш в хаоса на чувствата, в една прекрасна бъркотия, в която нищо не е на мястото си, но дори и да излезеш с два различни чорапа навън, това ни най-малко не може да те смути, защото си зает да обичаш.

Има думи, за които стига да бъдат прочетени веднъж. Има и такива, които трябва да бъдат четени всеки ден, докато попият в порите ти, плъзнат в кръвта ти и достигнат до душата ти. Времето така или иначе не е наше, то не ни принадлежи, ние само го използваме, но дали си служим с него правилно? Отдели няколко минути от времето си, за да прочеш това, на което аз попаднах, случайно или не, и дарих късче от деня си, за да го споделя с теб:

Да се избират подаръци е трудна и отговорна задача. Ако ви се случи да изпаднете в дълго и мъчително търсене на подходяща изненада, най-добре си спомнете, че в този свят всичко малко или много се върти около едно единствено нещо – сексът. За ваше максимално улеснение ще ви се притека на помощ с някои идеи за възможно „най-атрактивните” еротични артикули, на които се натъкнах в онлайн шоповете:

Когато порасна, мога да стана какъвто и каквото си поискам! Лошото е, че в началото никой не ти казва за това, а тъкмо обратното – зариват те с информация за това какъв не може и не трябва да бъдеш. Децата може би наистина се раждат с криле, но възрастните не пропускат възможност да им ги отрежат и то с благородната и безкористна цел да им помогнат по-бързо да навлязат в реалността. Ако опиташ да запазиш крилете си по-дълго време, рискуваш да заприличаш на нещастното проскубано врабче, отразено в погледа на ловката и изгладняла котка.

Не искам да се крия от дъжда, а да легна на зелената трева, облечена единствено в кристални капчици и малки бели маргаритки. Ще гледам право в големия сив облак с форма на някаква странна риба точно над нас, а после ще виждам само теб, ще те виждам с всяка частичка от кожата си, земята вече няма нищо общо с нас, усещаш ли?

Ако помогнете на жена си (приятелката си) в измиването на чиниите или сами почистите космите си от мивката дори веднъж, със сигурност ще заслужите дълбоко признание от нейна страна. Но ако държите да видите преизпълнен с благодарност поглед, който да се запази и на следващия ден, е необходимо да се постараете малко повече, а именно да използвате всички знайни и незнайни средства в опитите си успешно да я отведете от точка А (възбудена) до точка Б (задоволена).

Всички те останаха някъде там – сред празните бирени бутилки, непроспаните часове, вечно нестигащото време и кривите сутрешни физиономии. Изпитите бяха взети, влаковете изпуснати, а хората – забравени. Животът на всеки човек се дели на две епохи – преди- и следстудентска.